Тунизийката


В страната жените имат равни права с мъжете, колкото и да е трудно това да бъде разбрано. Те напредват силно в социалния и политически живот. Работят, нерядко се издигат доста в кариерата си. Жените съставляват почти една четвърт от работещото население на Тунис, а повече от 10 000 жени са ръководителите на предприятия. Те получават правото да гласуват и да бъдат избирани през 1956 г. Първата жена министър е заела поста си през 1983 г. в Министерството на семейството и жената.  От тогава насам в тунизийските правителства винаги присъстват жени министри в разлчини министерества – Социалното за периода, на Професионалното образование, на Околната среда, Жилищното настаняване, Здравеопазването и т.н.

Тунис през годините е имал и жени посланици като например Nezina Mezhoud в Норвегия, Nazhia Zarrouk в Ливан, Faïza Kéfi, посланик последователно във Франция, Холандия и Норвегия и т.н. В момента в правителството има 7 жени. Преамбюла на Кодекса на труда включва член, в който се посочва изрично, че няма дискриминация между мъжете и жените във всеки аспект на труда!

Сериозен напредък в равенството има приемането на пакет от законодателни мерки още през 1956 г., уреждащ различни страни от живота на жените. Една от подцелите например  е стремежът към консолидирането на правата на жените като стратегически проект, основан на подход, в който се съчетават традициите и модерността. Някои от аспектите, които защитават жената и семейството са следните:

От двамата съпрузи се изисква да се отнасят един към друг с доброта и внимание, и да си оказват взаимна помощ в управлението на домакинството и делата на техните деца. За сключване на брак на дъщерята трябва да се изиска и съгласието на майката, омъжените момичета, които все още са юридически малолетни лица имат право да управляват собствения си личен живот, създава се фонд , който да се гарантира изплащането на издръжка на дете и издръжката на разведените жени и техните деца. Съдиите се обучават в областта на правата на жените, а разпоредбите, отнасящи се до подкрепа и издръжка гарантират изплащането на издръжка за деца докато достигнат пълнолетие, а в случайте когато са момичета, тази помощ продължава да се изплаща дори и след навършването на пълнолетие, докато девойката не се омъжи. Минималната възраст за сключване на брак за момичетата е 17 г.

Тунизийската жена, която е омъжена за не-тунизийски гражданин вече може да предаде гражданството си на децата си, при условие, че бащата се е съгласил.

Друга много подходяща мярка, която има за цел да стимулира жените да бъдат социално активни без да им отнема възможността да бъдат добри съпруги и майки е тази, приета на 1 януари 2006 г., с която се предоставя на жените възможността да работят на половин работен ден като съшевременно получават 2/3 от заплата си, с която са постъпили на работа. Всъщност може да се каже, че това е наистина мярка, която се съборазяван не само със соцоаните права на жената, но и с нейната важна функция във възпитанието и отглеждането на децата.

Освен това те работят и се реализират в различни сфери, започвайки от образованието – Процентът на момичетата в средното образование е 53%, а във висшето образование студентките съставляват 59% от общия брой на студентите, които след това заемат своите места в различни сфери на икономиката и политиката.

Изразено в някои цифри заетостта на жените в различни сфери е както следва: Делът на жените в законодателнте и консултативни органи са 22,7% в Камарата на депутатите, над 15% в Камарата на съветниците, над 27% в общински съвети, 18% в Икономическия и социален съвет, 13.3% във Висшата съдебна власт. Жените в Тунис представляват и:

– 27% от съдиите.

– 31% от адвокатите.

– 42% от медицинската професия.

– 72% от фармацевтите.

– 34% от журналистите.

– 21% от служителите в държавната администрация.

– 51% от основната инструктори образование.

– 48% от учителите от средното образование.

– 40% от университетските преподаватели.

– 16,7% са заети в сектора на селското стопанство и рибарството.

– 46,9% в сектора на търговията и услугите.

35 жени са президентите на национални асоциации.

59 жени от общо 214 депуатати или 27,2% в Тунис в долната камара на парламента.

През 1964 г. Тунис приема амбициозна програма за планиране на семейството. Специалната програма включва цялата страна, семейното планиране и здравни грижи за майките на децата са обединени в основни здравни центрове, а за по-отдлачените селски райони се осигуряват чрез моблни единици, принадлежащи към Националня съвет на семейството и населението (ONFP).

Грамотност

Националната кампания за ликвидиране на неграмотността, което стартира през 1993-94 г. допринася процентът на грамотността сред жените да се увеличи от 24 % през 1966 до 77,1 % през 2004 година.

Процентът на жените в активното население се е повишила от 6% през 1966 г. до 25% през 2003 годин. Тунизийска жена е избранa за генерален секретар на Арабската организация за семейството.

В момента Тунис предеседтелства на ротационен принцип и Арабската женска организация (AWO).

Децата се отглеждат до 2 месеца, след това ако жената работи ги оставя за отглеждане при бабата или на ясла. Неработещите жени не ползват платено майчинство, не съществуват и социални помощи за отглеждане на дете освен на съпрузите на неработещите жени да се доплаща малка сума към заплатата и малка сума детски.

Училищата са смесени. Тунис има и отбор по женски футбол и хандбал. От  63-та г. тунизийската жена има право на безплатна контрацепция, безплатни консултации и право на аборт пак от същата година с тази разлика, че жените в Тунис предпочитат контрацепията след доста повече деца от българката.

Облеклото на жените е много разнообразно и е съобразено с личните предпочитания. Никабът и хижабът са забранени в държавните учреждения. Предполага се, че за забраната има оказан външен натиск от Франция, тъй като големите асоциации и представителства са със смесено участие. По-възрастните и религиозни жени носят все още традицонни дрехи или ако са по-бедни, а младите и по-заможните масово носят световно известни марки.

Не е редно да се поставя непременно знак за равенство между сексуалната революция и равноправието, защото голяма част от жените сами предпочитат дома и спокойствието и се пазят да не станат като туристките обект на сексуални задявки. Никой не задължава да се носи никаб, това е по избор за предпазване на девойката. В миналото арабките не са  били забулени с черни хижаби, забулването е било наложено от  опита, от живота, от необходимостта да се  покаже респект към жената. Традицията е такава, трудно се  променят нещата, но същевременно тунизийките не са спирали да се развиват.

Как се хапва тука и как се работи – с прекъсване по обяд, за да се хапне у дома! В Тунис се готви за сутринта, за обяд и за вечеря , задължително различно блюдо и непременно с месо, или както е модерно с протеини. В малките градове поради разстоянията, ученици и работещи се прибират, за да си хапнат и починат до 15 .00 часа, а после пак продължават заниманията си.

Автор: Марси

http://www.femmes.tn/fr/index.php?option=com_content&task=view&id=34&Itemid=52

 


Advertisements

Posted on 19.12.2010, in Uncategorized and tagged , , , , , , , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: